Feb 24, 2005, 6:47 PM

Раздяла 

  Poetry
1082 0 1
Ти пак тръгваш във зимната утрин
и ласката носи тъга,
във очите ти виждам тревога,
а също и малка сълза.
Наметнал целувката топла,
с най - нежните смели мечти.
Ти пак тръгваш, като че ли на посока
по пътя осеян с лъжи.
Не искам, не питам, не мога:
кога ще се върнеш ти?
И чувам, че утрото шепне с охота - Закъсняваш! Върви!

© Весела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??