РАЗДЯЛА
807
0
4
Дъжд се сипе като из
ведро и носталгията
пак ме завладява.
Опитвам се болката
да претъпя, ала се
рея из пространството.
Отнеха ми любовта
и как очакват да
продължа?
Светлина сред дъжда
е капка надежда в
морето на тъгата.
И как копнея само
да докосна ръката
на ангела ми, да
потъна в чистите
му обятия – да се
почувствам за миг
закриляна.
Раздялата боли –
и не минава, ако
истински държиш
на някого …
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© София Русева Все права защищены
