Раздяла
с пръстите студени, посивяла,
да измъкнеш моето сърце!
Раздяла, бавничко пристъпваш ти,
с косите разпилени, засияла
в хладното сияние на моето страдание.
Но как реши да ме навестиш?
Защо, Любов, реши да отлетиш
от клетката сребриста на моето сърце?
Бързо ме забрави, удобно изостави,
прегръдките ми здрави с камък ги разби,
Любов жестока, жълтоока, спи!
И сетне ти, Раздяла, целуваш ме
копнежно в устата побеляла и
приспиваш своя роб прилежно в празното легло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Серафим Все права защищены
