Вангел
69 результатов
Какво сме аз и ти...
Две фигурки цигарен дим
над пепелника
на нощта.
Ти ме гледаш ...
Две фигурки цигарен дим
над пепелника
на нощта.
Ти ме гледаш ...
590
Разпилян, разхвърлян и разгонен
от вятър лист подгонен.
Свръхестествен, свръхчувствителен и все така наивен,
натопен в грижи, с дъх мастилен.
Да-не, Да-не, Да-не и накрая пак едно голямо нищо, ...
от вятър лист подгонен.
Свръхестествен, свръхчувствителен и все така наивен,
натопен в грижи, с дъх мастилен.
Да-не, Да-не, Да-не и накрая пак едно голямо нищо, ...
736
3
Докато лежа под звездния купол на нощта
докато дишам
докато събличам дрехите
на мисълта за теб
докато разхождам пръсти ...
докато дишам
докато събличам дрехите
на мисълта за теб
докато разхождам пръсти ...
770
Мастилото на мрака се сгъстява и изсъхва като кръв от стара рана.
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди. ...
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди. ...
690
1
В полумрака на здрача
сам крача и влача
уморени недоволни нозе.
И кого ще намеря
под фенери, изпрели ...
сам крача и влача
уморени недоволни нозе.
И кого ще намеря
под фенери, изпрели ...
1033
1
Сърцето блъска ритмично.
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла. ...
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла. ...
717
4
Разкривени мисли
тичат по тавана
в стаята огряна
от нощна лампа - моята глава.
Търся с пръсти ...
тичат по тавана
в стаята огряна
от нощна лампа - моята глава.
Търся с пръсти ...
579
1
776
Душата ми безплътна
за твоята плът
бленува с нова жажда.
Желанието смътно
отдавна гъделичка мисълта. ...
за твоята плът
бленува с нова жажда.
Желанието смътно
отдавна гъделичка мисълта. ...
812
Мижав,
угрижен,
раните ближа
с грапав пресъхнал език.
Не стига ...
угрижен,
раните ближа
с грапав пресъхнал език.
Не стига ...
635
12
603
3
Синя мъгла гали тревата.
Рано сутрин редки минувачи - стъпват, глъхнат по гривата на настръхналия изгрев.
Влажните улици разтварят неговата сянка.
Стъпвам.
Локвите обгръщат с нежни пръстени разредените ми крачки. ...
Рано сутрин редки минувачи - стъпват, глъхнат по гривата на настръхналия изгрев.
Влажните улици разтварят неговата сянка.
Стъпвам.
Локвите обгръщат с нежни пръстени разредените ми крачки. ...
723
Черни-черни ръце ближат струните на китарата.
Дъжд. В тъмен час ветрец играе валс със завесата на задимена стаичка.
Подивял, без глас, аз пиша час след час, но все вися на едничка сричка.
Болката се протаква и става тъпа, като удар с празна бутилка в тила.
Две ръце, стискат едно цяло. Времето изтич ...
Дъжд. В тъмен час ветрец играе валс със завесата на задимена стаичка.
Подивял, без глас, аз пиша час след час, но все вися на едничка сричка.
Болката се протаква и става тъпа, като удар с празна бутилка в тила.
Две ръце, стискат едно цяло. Времето изтич ...
772
2
Пръсти по пиано,
карам колело без ръце,
вятър в очите,
спускане по склон.
Перо от гълъб ...
карам колело без ръце,
вятър в очите,
спускане по склон.
Перо от гълъб ...
665
1
Сърцето побесняло тропа – старият работник в гърдите ми тунел копае.
Тунел. Но за къде ли? - самият той не знае.
Скреж плете със бледа прежда фигурки по мътното стъкло.
Китарата лежи като мъртвец на моето легло.
В ъгъла, където бере прах пердето, капанът чака своя мокър плъх, ...
Тунел. Но за къде ли? - самият той не знае.
Скреж плете със бледа прежда фигурки по мътното стъкло.
Китарата лежи като мъртвец на моето легло.
В ъгъла, където бере прах пердето, капанът чака своя мокър плъх, ...
579
И звездите са свалени, и нощите отъмняха
някъде под твойта стряха,
където пеят серенади и луната дреме,
където глупците губят своето време
в опита си да те трогнат, ...
някъде под твойта стряха,
където пеят серенади и луната дреме,
където глупците губят своето време
в опита си да те трогнат, ...
606
2
Късна вечер.
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха ...
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха ...
755
2
Дървета,
голи
клони
в небето мътно -
разширени вени, ...
голи
клони
в небето мътно -
разширени вени, ...
770
7
Дъжд в града.
Лъскав асфалт.
Стари сгради.
Жълта кал.
Вървя и мисля, ...
Лъскав асфалт.
Стари сгради.
Жълта кал.
Вървя и мисля, ...
672
7
На този свят,
освен душата,
всичко реквизит е -
купува се, продава се и губи;
подхвърлил празната визитка, ...
освен душата,
всичко реквизит е -
купува се, продава се и губи;
подхвърлил празната визитка, ...
696
3
Тихичко лежа в кадифено бяла тиха стая.
Леглото е отпуснало коси по пода.
Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.
Светлината се процежда през процепа на завесите.
Образува светла линия там, където тя лежеше, ...
Леглото е отпуснало коси по пода.
Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.
Светлината се процежда през процепа на завесите.
Образува светла линия там, където тя лежеше, ...
558
2
Смехът ти нека да кънти
по уличните калдъръми празни,
да тропа неприлично по врати
и шепне огнени съблазни.
Времето да си лети, ...
по уличните калдъръми празни,
да тропа неприлично по врати
и шепне огнени съблазни.
Времето да си лети, ...
647
3
Искам да докосвам хората.
- Да докосваш хората ли? Нелепо е да смяташ, че ако се пресегнеш към тях със сърцето си в ръка, туптенето му ще ги смути.
И все пак искам да докосвам хората.
- Сърцето ти не е бомба, която ще гали с безумните си пламъци челата им. Нито пък е бистра водица, миро, с което да ...
- Да докосваш хората ли? Нелепо е да смяташ, че ако се пресегнеш към тях със сърцето си в ръка, туптенето му ще ги смути.
И все пак искам да докосвам хората.
- Сърцето ти не е бомба, която ще гали с безумните си пламъци челата им. Нито пък е бистра водица, миро, с което да ...
744
По петолинието на скуката
времето се влачи.
Капе от улука ми
кръв и гарван грачи.
Секундите прелитат и свистят ...
времето се влачи.
Капе от улука ми
кръв и гарван грачи.
Секундите прелитат и свистят ...
612
4
През мен полита ято птици,
перата им описват спирала в моето небе.
С разум замгълен в замъглено утро,
вървя по късата пътека, между себе си и вълнолома.
Думи търсят своя път към мен - ...
перата им описват спирала в моето небе.
С разум замгълен в замъглено утро,
вървя по късата пътека, между себе си и вълнолома.
Думи търсят своя път към мен - ...
869
2
Облаци плуват по небето.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра ...
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра ...
964
4
Потъвам бавно в себе си.
Сенки се прокрадват на пръсти в душата ми. Бавно, предпазливо покрай ъгъла, зад който мислите ми се избиват помежду си в престрелка. И не знам къде ще ме отведат думите. Стъпвам по нотите, изкачвам се или може би слизам – прониквам или може би излизам. И оставам. Все сам и п ...
Сенки се прокрадват на пръсти в душата ми. Бавно, предпазливо покрай ъгъла, зад който мислите ми се избиват помежду си в престрелка. И не знам къде ще ме отведат думите. Стъпвам по нотите, изкачвам се или може би слизам – прониквам или може би излизам. И оставам. Все сам и п ...
964
1
Есента настъпи,
дъжд и стъпки,
хладни тръпки
и мирисът на влага.
Октомври е безкраен, ...
дъжд и стъпки,
хладни тръпки
и мирисът на влага.
Октомври е безкраен, ...
545
1
На простора пред мен мисли съм провесил
и очите ми закриват за света,
една след друга падат капките
и съхне мисълта,
гъделичкана от вятъра - ...
и очите ми закриват за света,
една след друга падат капките
и съхне мисълта,
гъделичкана от вятъра - ...
713
3
В полумрака на здрача
сам крача и влача
отегнали от умора нозе.
И кого ще намеря
под фенери, изпрели ...
сам крача и влача
отегнали от умора нозе.
И кого ще намеря
под фенери, изпрели ...
1012
4
Стихове плете,
скрит зад празното шише,
поет се пише,
а от другите краде.
Строфа след строфа ...
скрит зад празното шише,
поет се пише,
а от другите краде.
Строфа след строфа ...
578
1
Порядъчен безпорядък царуваше в душата ми тогава. С тенекиена корона и дървен жезъл, пред моето объркване език оплезил, той - хаосът - преглъщаше тежко, тежките мисли и се давеше пиянски в тихите води на моите мечти.
Но ти дойде, светъл ден, със зари от пурпурен лазур; ти дойде и аз бях променен, на ...
Но ти дойде, светъл ден, със зари от пурпурен лазур; ти дойде и аз бях променен, на ...
726
1
Главата ми - таван.
Горе на тавана - шум.
Трупове трополят.
Труповете на мислите.
Новите влачат старите ...
Горе на тавана - шум.
Трупове трополят.
Труповете на мислите.
Новите влачат старите ...
649
5
660
3
Пепел - пепелява
вятърът раздухва,
песен е запяла
самодива - светла влъхва.
Шепот - зашепняла ...
вятърът раздухва,
песен е запяла
самодива - светла влъхва.
Шепот - зашепняла ...
857
5
Тихо с виола
стене на стола
красотата присвита,
чародейна и скрита.
Виждам в ума си ...
стене на стола
красотата присвита,
чародейна и скрита.
Виждам в ума си ...
951
13
Кротко очите й гаснат пред мен,
храм на сълзите, дом кадифен.
Веждите тъмни бягат над тях,
тръгнах по пътя, бавно се спрях.
Кротко очите й раснат пред мен, ...
храм на сълзите, дом кадифен.
Веждите тъмни бягат над тях,
тръгнах по пътя, бавно се спрях.
Кротко очите й раснат пред мен, ...
623
3
Очите ти (тез банални очи, толкова пъти възпяни)
са пълни със светлина и лъчите в тях са разляни,
открити и ясни, кадифено прекрасни.
Устните (сякаш нещо ново може да се каже),
като че ангел целунал ги е, да покаже ...
са пълни със светлина и лъчите в тях са разляни,
открити и ясни, кадифено прекрасни.
Устните (сякаш нещо ново може да се каже),
като че ангел целунал ги е, да покаже ...
686
2
Панелени стени дебели
пропускат влага и топло само.
В тях плъхове, зиме и лято,
надбягват се, рамо до рамо.
Панелени стени студени, ...
пропускат влага и топло само.
В тях плъхове, зиме и лято,
надбягват се, рамо до рамо.
Панелени стени студени, ...
682
3
Бях на бала на 12 "Д"
и едно момиче изгуби си шала.
Точно след бала, в студа на нощта,
това момиче оголи шия - фина и бяла,
и луната над нея, още по-бяла, ...
и едно момиче изгуби си шала.
Точно след бала, в студа на нощта,
това момиче оголи шия - фина и бяла,
и луната над нея, още по-бяла, ...
641
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
