Раздяла, най-сетне идваш ти,
с пръстите студени, посивяла,
да измъкнеш моето сърце!
Раздяла, бавничко пристъпваш ти,
с косите разпилени, засияла
в хладното сияние на моето страдание.
Но как реши да ме навестиш?
Защо, Любов, реши да отлетиш
от клетката сребриста на моето сърце?
Бързо ме забрави, удобно изостави,
прегръдките ми здрави с камък ги разби,
Любов жестока, жълтоока, спи! ...