Раздяла
Раздяла, най-сетне идваш ти,
с пръстите студени, посивяла,
да измъкнеш моето сърце!
Раздяла, бавничко пристъпваш ти,
с косите разпилени, засияла
в хладното сияние на моето страдание.
Но как реши да ме навестиш?
Защо, Любов, реши да отлетиш
от клетката сребриста на моето сърце?
Бързо ме забрави, удобно изостави,
прегръдките ми здрави с камък ги разби,
Любов жестока, жълтоока, спи!
И сетне ти, Раздяла, целуваш ме
копнежно в устата побеляла и
приспиваш своя роб прилежно в празното легло.
с пръстите студени, посивяла,
да измъкнеш моето сърце!
Раздяла, бавничко пристъпваш ти,
с косите разпилени, засияла
в хладното сияние на моето страдание.
Но как реши да ме навестиш?
Защо, Любов, реши да отлетиш
от клетката сребриста на моето сърце?
Бързо ме забрави, удобно изостави,
прегръдките ми здрави с камък ги разби,
Любов жестока, жълтоока, спи!
И сетне ти, Раздяла, целуваш ме
копнежно в устата побеляла и
приспиваш своя роб прилежно в празното легло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени
