13 сент. 2008 г., 16:30

Раздяла

646 0 2

Кой сгреши - аз или ти,

нима има някакво значение,

ще бъде трудно, огън в мен гори.

Всичко свърши! Няма и съмнение!

 

Върви си преди кафето да изпия,

не се обръщай, за милост не проси

и да има обич, при мен не търси я,

изтекоха вече всички сълзи.

 

Да си по-добър и не желая

и от щастието може да боли,

ако те срещна пак, ще те позная,

сред рубините и камъкът блести.

 

Не съжалявам за тез думи тежки,

но разбери, не мога повече така,

сърцето ми не е тефтер с бележки

и не е молив моята душа.

 

Запалвам последна цигара,

отпивам глътка горчиво кафе,

всеки сам си носи товара,

всеки по своя път си пое!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Манджукова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...