Раздяла
Кой сгреши - аз или ти,
нима има някакво значение,
ще бъде трудно, огън в мен гори.
Всичко свърши! Няма и съмнение!
Върви си преди кафето да изпия,
не се обръщай, за милост не проси
и да има обич, при мен не търси я,
изтекоха вече всички сълзи.
Да си по-добър и не желая
и от щастието може да боли,
ако те срещна пак, ще те позная,
сред рубините и камъкът блести.
Не съжалявам за тез думи тежки,
но разбери, не мога повече така,
сърцето ми не е тефтер с бележки
и не е молив моята душа.
Запалвам последна цигара,
отпивам глътка горчиво кафе,
всеки сам си носи товара,
всеки по своя път си пое!
© Мария Манджукова All rights reserved.
