28 июл. 2005 г., 22:18

Раздяла

1.2K 0 2

Слънцето залязва
залезът блести.
От душата ми изплуват
две тъжни сълзи.
Сълзи родени
от болка и самота,
сълзи дълбоко скрити в мене
от времето когато бяхме ръка за ръка.
Спомням си беше отдавна
бяхме още невинни деца,
ала любовта в шепи ни грабна,
но сега пак съм сама.
От тази раздяла страшно боли
морето забушува се свирепо.
Безкрайното небе гневно започна да крещи,
откраднаха, разбиха мечтите на детето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Саня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...