Слънцето залязва
залезът блести.
От душата ми изплуват
две тъжни сълзи.
Сълзи родени
от болка и самота,
сълзи дълбоко скрити в мене
от времето когато бяхме ръка за ръка.
Спомням си беше отдавна
бяхме още невинни деца,
ала любовта в шепи ни грабна,
но сега пак съм сама.
От тази раздяла страшно боли
морето забушува се свирепо.
Безкрайното небе гневно започна да крещи,
откраднаха, разбиха мечтите на детето!
© Саня All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
