28.07.2005 г., 22:18

Раздяла

1.2K 0 2

Слънцето залязва
залезът блести.
От душата ми изплуват
две тъжни сълзи.
Сълзи родени
от болка и самота,
сълзи дълбоко скрити в мене
от времето когато бяхме ръка за ръка.
Спомням си беше отдавна
бяхме още невинни деца,
ала любовта в шепи ни грабна,
но сега пак съм сама.
От тази раздяла страшно боли
морето забушува се свирепо.
Безкрайното небе гневно започна да крещи,
откраднаха, разбиха мечтите на детето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Саня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...