28 нояб. 2009 г., 12:24

Раздяла

621 0 0

 

И когато в душата бурна скръб се лее,

изпреварил звездите, при теб пристигам аз.

В сънища зловещи прегърнал мечтите,

крещя, но в тишината чезне моят глас.

 

О, любов, бих построил път от надежди за теб,

за твойта сила оставам без оръжие.

О, любов, без теб съм жалък и свиреп,

в душата горят спомени, увити в страдание.

 

И при мен се чува плачът на дете,

копнеещо за мъничко любов.

И небето и земята са разделени от векове,

и те като нас са в страдания и в зов. 

             

            Милан Милев

             20.02.09

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...