И когато в душата бурна скръб се лее,
изпреварил звездите, при теб пристигам аз.
В сънища зловещи прегърнал мечтите,
крещя, но в тишината чезне моят глас.
О, любов, бих построил път от надежди за теб,
за твойта сила оставам без оръжие.
О, любов, без теб съм жалък и свиреп,
в душата горят спомени, увити в страдание.
И при мен се чува плачът на дете,
копнеещо за мъничко любов.
И небето и земята са разделени от векове,
и те като нас са в страдания и в зов.
Милан Милев
20.02.09
© Милан Милев Все права защищены