И когато в душата бурна скръб се лее,

изпреварил звездите, при теб пристигам аз.

В сънища зловещи прегърнал мечтите,

крещя, но в тишината чезне моят глас.

О, любов, бих построил път от надежди за теб,

за твойта сила оставам без оръжие.

О, любов, без теб съм жалък и свиреп,

в душата горят спомени, увити в страдание.

И при мен се чува плачът на дете,

копнеещо за мъничко любов.

И небето и земята са разделени от векове,

и те като нас са в страдания и в зов. 

            Милан Милев

             20.02.09