27 мар. 2011 г., 09:47

Раздяла

1.3K 0 1

 

                                                             РАЗДЯЛА

 

                                                 Ще си тръгна някой ден,

                                                 дори и без да те докосна,

                                                 сънят ти ще бъде мокър

                                                 в сухите горещи нощи....

                                                 Със жар ще докосвам

                                                 във мрака очите -

                                                 до болка познати...

                                                 Звезда ще съм и плам,

                                                 щом прегръщаш ме още и още...

                                                 Със милувките страстни

                                                 ще измъчвам те страшно,

                                                 палави вълни

                                                 ще те къпят в гласа ми,

                                                 щом съм със тебе,

                                                 забравям коя съм...

                                                 Дори това е прекрасно!

                                                 В мраморнобелите нощи

                                                 ще съм бягаща сърна ранена...

                                                 във среднощната пурпурна игра,

                                                 оставих се да съм победена...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Фурнаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...