27.03.2011 г., 9:47

Раздяла

1.3K 0 1

 

                                                             РАЗДЯЛА

 

                                                 Ще си тръгна някой ден,

                                                 дори и без да те докосна,

                                                 сънят ти ще бъде мокър

                                                 в сухите горещи нощи....

                                                 Със жар ще докосвам

                                                 във мрака очите -

                                                 до болка познати...

                                                 Звезда ще съм и плам,

                                                 щом прегръщаш ме още и още...

                                                 Със милувките страстни

                                                 ще измъчвам те страшно,

                                                 палави вълни

                                                 ще те къпят в гласа ми,

                                                 щом съм със тебе,

                                                 забравям коя съм...

                                                 Дори това е прекрасно!

                                                 В мраморнобелите нощи

                                                 ще съм бягаща сърна ранена...

                                                 във среднощната пурпурна игра,

                                                 оставих се да съм победена...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Фурнаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...