24 мар. 2014 г., 00:03

Раздяла

678 0 0

Изгубих те - болезнено е,

но всъщност имала ли съм те някога?

Ужасно липсваш ми – естествено е,

оттеглих се, не тичам вече срещу вятъра.

 

Загадка беше ти за мене,

предизвикателство да те разуча.

Премислях думите ти всеки ден,

стараех се на безразличие да се обуча.

 

Със всяка нова наша среща

си мислех, че печеля част от теб.

От сън събудих се, размислих

видях, че ти си някъде далеч.

 

Далеч от мен, от мойте чувства,

далеч от искащи ръце.

Поредната изпатила девойка

на каменното ти сърце.

 

И въпреки че осъзнавам,

че няма бъдеще за нас,

не мога теб аз да забравя,

оставаш неразчетен и загадъчен атлас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преслава Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...