24.03.2014 г., 0:03

Раздяла

677 0 0

Изгубих те - болезнено е,

но всъщност имала ли съм те някога?

Ужасно липсваш ми – естествено е,

оттеглих се, не тичам вече срещу вятъра.

 

Загадка беше ти за мене,

предизвикателство да те разуча.

Премислях думите ти всеки ден,

стараех се на безразличие да се обуча.

 

Със всяка нова наша среща

си мислех, че печеля част от теб.

От сън събудих се, размислих

видях, че ти си някъде далеч.

 

Далеч от мен, от мойте чувства,

далеч от искащи ръце.

Поредната изпатила девойка

на каменното ти сърце.

 

И въпреки че осъзнавам,

че няма бъдеще за нас,

не мога теб аз да забравя,

оставаш неразчетен и загадъчен атлас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преслава Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...