Mar 24, 2014, 12:03 AM

Раздяла

  Poetry » Love
676 0 0

Изгубих те - болезнено е,

но всъщност имала ли съм те някога?

Ужасно липсваш ми – естествено е,

оттеглих се, не тичам вече срещу вятъра.

 

Загадка беше ти за мене,

предизвикателство да те разуча.

Премислях думите ти всеки ден,

стараех се на безразличие да се обуча.

 

Със всяка нова наша среща

си мислех, че печеля част от теб.

От сън събудих се, размислих

видях, че ти си някъде далеч.

 

Далеч от мен, от мойте чувства,

далеч от искащи ръце.

Поредната изпатила девойка

на каменното ти сърце.

 

И въпреки че осъзнавам,

че няма бъдеще за нас,

не мога теб аз да забравя,

оставаш неразчетен и загадъчен атлас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преслава Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...