Mar 24, 2014, 12:03 AM

Раздяла

  Poetry » Love
680 0 0

Изгубих те - болезнено е,

но всъщност имала ли съм те някога?

Ужасно липсваш ми – естествено е,

оттеглих се, не тичам вече срещу вятъра.

 

Загадка беше ти за мене,

предизвикателство да те разуча.

Премислях думите ти всеки ден,

стараех се на безразличие да се обуча.

 

Със всяка нова наша среща

си мислех, че печеля част от теб.

От сън събудих се, размислих

видях, че ти си някъде далеч.

 

Далеч от мен, от мойте чувства,

далеч от искащи ръце.

Поредната изпатила девойка

на каменното ти сърце.

 

И въпреки че осъзнавам,

че няма бъдеще за нас,

не мога теб аз да забравя,

оставаш неразчетен и загадъчен атлас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преслава Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...