18 нояб. 2015 г., 20:43

Раздяла

389 0 0

Тежко е, тежко е туй що си нема.
На дълъг път да оди, да посреща
и изпраща. Ни брат, ни сестра
тежко му кому си няма.
На врата му чакат близки,
не за среща, а раздяла.
С родно място се сбогува
и на чужда земя той остава.
Далече от баща и майка,
скърби и чака своите старини дълбоки.
На чужда земя той остава,
в чужд гроб положен да лежи.
И не за среща, а раздяла -
последна от рода и близки..

 

В памет на един  поет и писател А. Лазов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...