18 nov 2015, 20:43

Раздяла

  Poesía
394 0 0

Тежко е, тежко е туй що си нема.
На дълъг път да оди, да посреща
и изпраща. Ни брат, ни сестра
тежко му кому си няма.
На врата му чакат близки,
не за среща, а раздяла.
С родно място се сбогува
и на чужда земя той остава.
Далече от баща и майка,
скърби и чака своите старини дълбоки.
На чужда земя той остава,
в чужд гроб положен да лежи.
И не за среща, а раздяла -
последна от рода и близки..

 

В памет на един  поет и писател А. Лазов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...