Nov 18, 2015, 8:43 PM

Раздяла

  Poetry
387 0 0

Тежко е, тежко е туй що си нема.
На дълъг път да оди, да посреща
и изпраща. Ни брат, ни сестра
тежко му кому си няма.
На врата му чакат близки,
не за среща, а раздяла.
С родно място се сбогува
и на чужда земя той остава.
Далече от баща и майка,
скърби и чака своите старини дълбоки.
На чужда земя той остава,
в чужд гроб положен да лежи.
И не за среща, а раздяла -
последна от рода и близки..

 

В памет на един  поет и писател А. Лазов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...