Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
21 окт. 2017 г., 23:14

Раздяла 

  Поэзия » Любовная
536 1 20

Нощите се нижат

като зла прокоба

затворя ли очи

раздялата ме мъчи

във мислите се втича

коварната отрова

спомените мои 

иска да отлъчи.

Пламъкът във мен

с пореден порив гасне

жаравата от чувства

в пепел се превръща

надежда "Ще се върне"

като искрица блесне

но страхът че те загубих   

в остра болка я обръща.

Денят без теб 

бавно си отива

залезът замислен

към нощта поглежда

любовният олтар

в руини се срива

отивам във Нощта

раздялата да срещна.

 

Октомври, 2017

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дочка и Иржи,винаги сте добре дошли на моята страница.Цяня вашите добронамерени коментари.По добре се виждам когато огледалата са повече!
  • Сега разбирам един коментар...."едва оцелях"..-трудно преживяване,но перфектно предадени болка,надежда,примирение!Много хора изживяват подобни трусове,но човешката душа е силна,надживява се!А новото начало е по-добро от агонията....
  • Понякога тъмнината и болката отварят прозорче към нова надежда. Докосни я! Прекрасен есенен ден.
  • Ще повторя Влади... Поздравления, Гавраил!
  • Всеки край освобождава място за ново начало но не и време, в което то да настъпи..
    Хареса ми!
  • Еси,Нина,Пепи,Владислав,Силвия,Руми,Василка,Мария,казват че всяка раздяла е ново начало,сигурно е така но докато го осмислиш боли ли,боли.Желая на всички ви живот без раздели и хубава октомврйска вечер.
  • Въздейства, кара те да се върнеш и да прочетеш отново... Поздрав!
  • Боли, боли, боли! Поздрави!
  • Много често се опитваме да се скрием някъде в нощта, сякаш там никой няма да види страха и болката, но тогава става още по-страшно...
    Поздрав за тази толкова откровена изповед!
  • "отивам във Нощта
    раздялата да срещна."...
    А може и изгрева, нали?!
    Поздравления за стиха!
  • Любов не си изгубил, вяра не губи, с мъдрост утрото ще те събуди, надеждата ще те спаси!
  • "Обиди се!
    Гордостта ти заговори,
    но аз душа съм с име СВОБОДА
    и не допускам чувства във окови,
    щом навикът сменил е любовта."

    Много добре казано...Раздялите са различни, основното е ,че любовта си е отишла!
  • Много ми хареса, Гавраиле, макар че мъничко ме натъжи! Но все пак надеждата крепи човека. Ако не е едното зрънце, ще е другото зрънце... Кой знае?...
  • Рени,Елица и Меги благодаря за вашата съпричастност към моята"Раздяла".В нея не може без болка.Но се надявам че лирическият ще намери изход.
  • "отивам във Нощта
    раздялата да срещна.:
    Хареса ми, Гавраил!
  • Преживяно, искрено, въздействащо...
    Познато състояние на всеки, който е обичал...
  • Едно такова тъй-мечтано зрънце
    будни може цяла нощ да ни държи
    да се дивим как бързо извисява кълнче
    а после с клоните си може да ни задуши
    ала вкорени ли се - в сърце изгрява Слънце
    и вече нищо не е както е било преди...
  • Радвам се че първа посети моята страница.Знаеш че моята слабост е коментар в рими.Няма нощ за мен защото съм на работа.Ще чакам на прозореца утринното слънце,
    де да имаше до мен
    едно любовно зрънце.
  • "надежда "Ще се върне"
    като искрица блесне"

    Подклаждай я и ти! Харесах, но ме натъжи, Гавраиле!
  • Недей отива във нощта,
    изчакай утрешното слънце.
    И тя ще дойде със деня,
    запазила от теб, едно любовно зрънце.
Предложения
: ??:??