Раздяла
Нощите се нижат
като зла прокоба
затворя ли очи
раздялата ме мъчи
във мислите се втича
коварната отрова
спомените мои
иска да отлъчи.
Пламъкът във мен
с пореден порив гасне
жаравата от чувства
в пепел се превръща
надежда "Ще се върне"
като искрица блесне
но страхът че те загубих
в остра болка я обръща.
Денят без теб
бавно си отива
залезът замислен
към нощта поглежда
любовният олтар
в руини се срива
отивам във Нощта
раздялата да срещна.
Октомври, 2017
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
