21.10.2017 г., 23:14 ч.
Раздяла
Нощите се нижат
като зла прокоба
затворя ли очи
раздялата ме мъчи
във мислите се втича
коварната отрова
спомените мои
иска да отлъчи.
Пламъкът във мен
с пореден порив гасне
жаравата от чувства
в пепел се превръща
надежда "Ще се върне"
като искрица блесне
но страхът че те загубих
в остра болка я обръща.
Денят без теб
бавно си отива
залезът замислен
към нощта поглежда
любовният олтар
в руини се срива
отивам във Нощта
раздялата да срещна.
Октомври, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дочка и Иржи,винаги сте добре дошли на моята страница.Цяня вашите добронамерени коментари.По добре се виждам когато огледалата са повече!
-
Сега разбирам един коментар...."едва оцелях"..-трудно преживяване,но перфектно предадени болка,надежда,примирение!Много хора изживяват подобни трусове,но човешката душа е силна,надживява се!А новото начало е по-добро от агонията....
-
Понякога тъмнината и болката отварят прозорче към нова надежда. Докосни я! Прекрасен есенен ден.
-
Ще повторя Влади... Поздравления, Гавраил!
-
Всеки край освобождава място за ново начало но не и време, в което то да настъпи..
Хареса ми! -
Еси,Нина,Пепи,Владислав,Силвия,Руми,Василка,Мария,казват че всяка раздяла е ново начало,сигурно е така но докато го осмислиш боли ли,боли.Желая на всички ви живот без раздели и хубава октомврйска вечер.
-
Въздейства, кара те да се върнеш и да прочетеш отново... Поздрав!
-
Боли, боли, боли! Поздрави!
-
Много често се опитваме да се скрием някъде в нощта, сякаш там никой няма да види страха и болката, но тогава става още по-страшно...
Поздрав за тази толкова откровена изповед! -
"отивам във Нощта
раздялата да срещна."...
А може и изгрева, нали?!
Поздравления за стиха! -
Много ми хареса, особено финала. Тъжна, но красива поезия!
-
Любов не си изгубил, вяра не губи, с мъдрост утрото ще те събуди, надеждата ще те спаси!
-
"Обиди се!
Гордостта ти заговори,
но аз душа съм с име СВОБОДА
и не допускам чувства във окови,
щом навикът сменил е любовта."
Много добре казано...Раздялите са различни, основното е ,че любовта си е отишла! -
Много ми хареса, Гавраиле, макар че мъничко ме натъжи! Но все пак надеждата крепи човека. Ако не е едното зрънце, ще е другото зрънце... Кой знае?...
-
Рени,Елица и Меги благодаря за вашата съпричастност към моята"Раздяла".В нея не може без болка.Но се надявам че лирическият ще намери изход.
-
"отивам във Нощта
раздялата да срещна.:
Хареса ми, Гавраил! -
Преживяно, искрено, въздействащо...
Познато състояние на всеки, който е обичал... -
Едно такова тъй-мечтано зрънце
будни може цяла нощ да ни държи
да се дивим как бързо извисява кълнче
а после с клоните си може да ни задуши
ала вкорени ли се - в сърце изгрява Слънце
и вече нищо не е както е било преди... -
Радвам се че първа посети моята страница.Знаеш че моята слабост е коментар в рими.Няма нощ за мен защото съм на работа.Ще чакам на прозореца утринното слънце,
де да имаше до мен
едно любовно зрънце. -
"надежда "Ще се върне"
като искрица блесне"
Подклаждай я и ти! Харесах, но ме натъжи, Гавраиле! -
Недей отива във нощта,
изчакай утрешното слънце.
И тя ще дойде със деня,
запазила от теб, едно любовно зрънце.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
