Раздяла
Нощите се нижат
като зла прокоба
затворя ли очи
раздялата ме мъчи
във мислите се втича
коварната отрова
спомените мои
иска да отлъчи.
Пламъкът във мен
с пореден порив гасне
жаравата от чувства
в пепел се превръща
надежда "Ще се върне"
като искрица блесне
но страхът че те загубих
в остра болка я обръща.
Денят без теб
бавно си отива
залезът замислен
към нощта поглежда
любовният олтар
в руини се срива
отивам във Нощта
раздялата да срещна.
Октомври, 2017
Варна, Гавраил
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
