4 окт. 2020 г., 12:47

Раздяла

428 1 0

Опитах се,

сбърках ли - не знам.

Но виждам, пътят ни разделя се.

Ръката ти отпуснах аз едвам и

сякаш с нож - разрязах се.

 

От пуста гордост ли е таз агония,

не мога аз да проумея.

И чудя се дали пропуснал съм поредния си шанс,

да бъдем с теб в една симфония.

 

Не ме мрази, аз още влюбен съм,

но явно нещо между нас - счупи се.

Ще кажеш, че е заради приятелите пусти,

но те са част от мен и нас, така че - бъркаш се.

 

Оставям те да търсиш друг,

със страх и ревност във сърцето.

Не предусещам да би имало мир между нас, 

но знай, че си ме спечелила за вечно.

 

Ще бъда винаги със теб, когато взирам се в морето.

И помни от мен - животът ти не е провал, 

защото имаш всичко от небето.

 

Морал, сърце и жажда за справедливост.

Дете със майка най-любяща и свободолюбива.

Усмихни се, светът си е бесен, но напредващ.

Прогледни, живот не чакай следващ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...