Раздяла
Тръгваш ли вече?
А бутилката стои почти пълна.
Не е ли вече късно за това?
Не тичахме ли заедно по пътищата
на живота?
Не бяхме ли твърде дълго заедно?
Защо? Кажи защо реши да тръгнеш
в този час?
Нима за теб не струвам аз?
Нима изчерпахме се веч?
Кажи, защо мълчиш на прага на вратата?
Хиляди въпроси, а ни един отговор.
Но - знай - животът върви с теб и без теб.
Но болката остава.
Сърцето ми е жива рана...
Върви, върви, недей се спира,
щом решил си сам да сбъдваш своите мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Велева Все права защищены