16 feb 2007, 5:52

Раздяла

  Poesía
860 0 0
 Раздяла


Тръгваш ли вече?
А бутилката стои почти пълна.
Не е ли вече късно за това?
Не тичахме ли заедно по пътищата
                   на живота?
Не бяхме ли твърде дълго заедно?



Защо? Кажи защо реши да тръгнеш
          в този час?
Нима за теб не струвам аз?
Нима изчерпахме се веч?


Кажи, защо мълчиш на прага на вратата?
Хиляди въпроси, а ни един отговор.
Но - знай - животът върви с теб и без теб.
Но болката остава.
Сърцето ми е жива рана...


Върви, върви, недей се спира,
щом решил си сам да сбъдваш своите мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Велева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...