16.02.2007 г., 5:52

Раздяла

857 0 0
 Раздяла


Тръгваш ли вече?
А бутилката стои почти пълна.
Не е ли вече късно за това?
Не тичахме ли заедно по пътищата
                   на живота?
Не бяхме ли твърде дълго заедно?



Защо? Кажи защо реши да тръгнеш
          в този час?
Нима за теб не струвам аз?
Нима изчерпахме се веч?


Кажи, защо мълчиш на прага на вратата?
Хиляди въпроси, а ни един отговор.
Но - знай - животът върви с теб и без теб.
Но болката остава.
Сърцето ми е жива рана...


Върви, върви, недей се спира,
щом решил си сам да сбъдваш своите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Велева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...