18 февр. 2015 г., 11:19

Раздяла в тристишия

476 0 9

Вече вали.

Тръгваш, нали?

Мен ме боли...

 

Тръгваш в дъжда.

В нас е ръжда.

Зее межда.

 

Търсиш вина?

Ти си злина

в ранна слана.

 

И си го знай:

с мен не играй.

Свърши се. Край!

 

С болка от теб,

гладен - без хляб.

Жаден - във степ.

 

В мене вали,

рана солù,

в гръд да боли.

 

Обич не бе.

В мойто небе

мъка реве...

 

Тръгваш, нали?

Нека вали.

Нека боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...