Раздяла в тристишия
Вече вали.
Тръгваш, нали?
Мен ме боли...
Тръгваш в дъжда.
В нас е ръжда.
Зее межда.
Търсиш вина?
Ти си злина
в ранна слана.
И си го знай:
с мен не играй.
Свърши се. Край!
С болка от теб,
гладен - без хляб.
Жаден - във степ.
В мене вали,
рана солù,
в гръд да боли.
Обич не бе.
В мойто небе
мъка реве...
Тръгваш, нали?
Нека вали.
Нека боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
