Вече вали.
Тръгваш, нали?
Мен ме боли...
Тръгваш в дъжда.
В нас е ръжда.
Зее межда.
Търсиш вина?
Ти си злина
в ранна слана.
И си го знай:
с мен не играй.
Свърши се. Край!
С болка от теб,
гладен - без хляб.
Жаден - във степ.
В мене вали,
рана солù,
в гръд да боли.
Обич не бе.
В мойто небе
мъка реве...
Тръгваш, нали?
Нека вали.
Нека боли...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
