Точно така, наричай ме с думи обидни,
отдавна не допускам те до мен да стигнат...
По-силен съм, отколкото мислиш,
сълзите ми бисерни вече няма да видиш!
 
Достатъчно дадох ти, сега си отивам,
недей да опитваш пак да ме спираш...
Нямам причина да остана вече тук,
напускам те заради себе си, а не заради друг!
 
Няма смисъл и да чупиш, и да викаш...
Забравил си много отдавна как да ме спираш!
Това беше! Преставам с горчивите думи
и вратата затръшната остава зад гърба ми.
 
Знам, че боли, на мен също не ми е забавно,
но няма как, краят винаги е нещо неприятно...
И все пак е по-добре да боли за малко при раздялата,
отколкото да боли постоянно, когато сме двамата!