Jul 7, 2012, 9:57 AM

Раздялата

  Poetry » Love
1.2K 0 1
Точно така, наричай ме с думи обидни,
отдавна не допускам те до мен да стигнат...
По-силен съм, отколкото мислиш,
сълзите ми бисерни вече няма да видиш!
 
Достатъчно дадох ти, сега си отивам,
недей да опитваш пак да ме спираш...
Нямам причина да остана вече тук,
напускам те заради себе си, а не заради друг!
 
Няма смисъл и да чупиш, и да викаш...
Забравил си много отдавна как да ме спираш!
Това беше! Преставам с горчивите думи
и вратата затръшната остава зад гърба ми.
 
Знам, че боли, на мен също не ми е забавно,
но няма как, краят винаги е нещо неприятно...
И все пак е по-добре да боли за малко при раздялата,
отколкото да боли постоянно, когато сме двамата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Викторио All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...