7.07.2012 г., 9:57

Раздялата

1.2K 0 1
Точно така, наричай ме с думи обидни,
отдавна не допускам те до мен да стигнат...
По-силен съм, отколкото мислиш,
сълзите ми бисерни вече няма да видиш!
 
Достатъчно дадох ти, сега си отивам,
недей да опитваш пак да ме спираш...
Нямам причина да остана вече тук,
напускам те заради себе си, а не заради друг!
 
Няма смисъл и да чупиш, и да викаш...
Забравил си много отдавна как да ме спираш!
Това беше! Преставам с горчивите думи
и вратата затръшната остава зад гърба ми.
 
Знам, че боли, на мен също не ми е забавно,
но няма как, краят винаги е нещо неприятно...
И все пак е по-добре да боли за малко при раздялата,
отколкото да боли постоянно, когато сме двамата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Викторио Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...