Разголеното пъпче на Младостта...
Младостта покрай мен вдъхновено премина
с разголено пъпче и сластни бедра...
Подир нея, видях, се обръщат мнозина!...
И аз се загледах... Но какво от това?...
Тя дори не усети копнежа в очите,
с които тъй нежно събличах я с плам...
Слабостта ми безплътна на старините
ме сложи на място без капчица срам...
И там, край реката на светлите храмове,
реалното чувство във мене надви!
Залостих вратите на тъжните блянове...
За сбогом ù махнах!... При друг да върви...
Сега, поприведен в палтото износено
на чувствата мои под снежен покров,
не бих заменил Младостта си изпросена
за моята стара и вярна Любов!...
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены