Разголеното пъпче на Младостта...
Младостта покрай мен вдъхновено премина
с разголено пъпче и сластни бедра...
Подир нея, видях, се обръщат мнозина!...
И аз се загледах... Но какво от това?...
Тя дори не усети копнежа в очите,
с които тъй нежно събличах я с плам...
Слабостта ми безплътна на старините
ме сложи на място без капчица срам...
И там, край реката на светлите храмове,
реалното чувство във мене надви!
Залостих вратите на тъжните блянове... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация