Разговор

21 янв. 2012 г., 19:34

Поэзия

424 0 2

РАЗГОВОР

Със тебе Смърт - жестока, зла съдба,

не сме се срещали лице в лице,

но ти докосва ме веднъж ли, дваж

със костеливите си, зли ръце.

Първо баща и майка ми отне -

мили светци, в образ тих и скромен,

после любимата сестра ми взе

като вихър страшен и злокобен.

Отне ми ти и скъпия съпруг -

във живота моята опора,

а мене запокити ме напук

сама да скитам с тежка умора.

Не си ли, добре е да разбереш -

по-силен, животът побеждава,

но ти до който черна длан допреш,

в него мъката навек остава.

Във твоя черен списък подреден,

мой ред е, но аз не съм готова

и, моля те, дари ми някой ден

с сатаната още да поспоря.

Вредом, където минеш, носиш скръб,

за всички си ти тъй нежелана,

а силно любя аз живота скъп

и искам при него да остана.

Животът труден, тежък и суров

по-мил е от тебе, неизбежна,

не ще дочакаш ти от мене зов.

Забрави за мен, о, ти, любезна!

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2012-01-22T09:48:05+02:00

Благодаря, Даниела. Имам още големи планове, обичам живота и онази с косата- неизбежната, няма да дочака от мене зов.Бъди здрава!
Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-01-22T02:16:21+02:00

Затрогващ разговор! Така е, да не я викаме, тая зловеща проклетница! Поздравления!