15 дек. 2013 г., 20:06

Разговор

586 0 2

 

Разговор
Уж, говорим, а не спирам.
Красотата на лицето ти да преоткривам!
Уж, те слушам, а разбирам.
Че съм запленен. Вече как да скривам?
Уж, момент е, а не отминава.
В мислите ми, дълго се стаява!
Уж, минута, а изтича като ден.
В усмивката ù да се взирам. Не съм ли изморен?
Уж, са само думи, а така успокояват.
И искрите от надежда, ще възпламеняват!
Уж, съм силен, а потрепвам.
Вратата към силуета ти, кога открехвам.
Уж, за малко. А как така?
В теб успях да я позная - любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...