15.12.2013 г., 20:06

Разговор

584 0 2

 

Разговор
Уж, говорим, а не спирам.
Красотата на лицето ти да преоткривам!
Уж, те слушам, а разбирам.
Че съм запленен. Вече как да скривам?
Уж, момент е, а не отминава.
В мислите ми, дълго се стаява!
Уж, минута, а изтича като ден.
В усмивката ù да се взирам. Не съм ли изморен?
Уж, са само думи, а така успокояват.
И искрите от надежда, ще възпламеняват!
Уж, съм силен, а потрепвам.
Вратата към силуета ти, кога открехвам.
Уж, за малко. А как така?
В теб успях да я позная - любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....