Разговор
Уж, говорим, а не спирам.
Красотата на лицето ти да преоткривам!
Уж, те слушам, а разбирам.
Че съм запленен. Вече как да скривам?
Уж, момент е, а не отминава.
В мислите ми, дълго се стаява!
Уж, минута, а изтича като ден.
В усмивката ù да се взирам. Не съм ли изморен?
Уж, са само думи, а така успокояват.
И искрите от надежда, ще възпламеняват!
Уж, съм силен, а потрепвам.
Вратата към силуета ти, кога открехвам.
Уж, за малко. А как така?
В теб успях да я позная - любовта!
© Христо Тодоров All rights reserved.