16 окт. 2010 г., 19:44

Разговор

657 0 4

Разговор

 

Поспри за малко, нека поговорим,
да седнем ето тук, поне за час.
Да... много си красива, все забравям,
но няма да се моля... не и аз.

При нас нали нещата бяха други,
разбирахме се, имахме мечти.

Дали към мене чувствата загуби?
Не искаш да си спомняш... не и ти.

Ще тръгваш значи, вече си решила
и миналото няма да те спре.
Съдбата явно просто е сгрешила,
посочила е... моето сърце.

Е, сбогом... няма да те бавя,
ще трябва да намеря смисъл нов.
Тъгата ли? - навярно ще се справя,
наясно съм... отиваш си... Любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо все трябва да се търси някакво подобие на стиховете, нима не чувстваме по един и същи начин всички, а пък иначе сме уникално различни като личности??? Не бива да сравняваме, нито да се сравняваме...
  • Много лично, но и много добре изразено.
  • Такива са те Любовите- все си отиват- ама хич не може да им се разчита..
    Извинявй за хумора, но звучи така приятно оптимистично...
  • навя ми:
    "Та значи тъй: реши и си отиваш!...
    На добър час! Аз няма да те спра!
    Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
    ала от скръб едва ли ще умра!"

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...