16 oct 2010, 19:44

Разговор 

  Poesía » De amor
566 0 4

Разговор

 

Поспри за малко, нека поговорим,
да седнем ето тук, поне за час.
Да... много си красива, все забравям,
но няма да се моля... не и аз.

При нас нали нещата бяха други,
разбирахме се, имахме мечти.

Дали към мене чувствата загуби?
Не искаш да си спомняш... не и ти.

Ще тръгваш значи, вече си решила
и миналото няма да те спре.
Съдбата явно просто е сгрешила,
посочила е... моето сърце.

Е, сбогом... няма да те бавя,
ще трябва да намеря смисъл нов.
Тъгата ли? - навярно ще се справя,
наясно съм... отиваш си... Любов.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Защо все трябва да се търси някакво подобие на стиховете, нима не чувстваме по един и същи начин всички, а пък иначе сме уникално различни като личности??? Не бива да сравняваме, нито да се сравняваме...
  • Много лично, но и много добре изразено.
  • Такива са те Любовите- все си отиват- ама хич не може да им се разчита..
    Извинявй за хумора, но звучи така приятно оптимистично...
  • навя ми:
    "Та значи тъй: реши и си отиваш!...
    На добър час! Аз няма да те спра!
    Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
    ала от скръб едва ли ще умра!"
Propuestas
: ??:??