Разговор

Oct 16, 2010, 7:44 PM

Poetry » Love

565 0 4

Разговор

Поспри за малко, нека поговорим,
да седнем ето тук, поне за час.
Да... много си красива, все забравям,
но няма да се моля... не и аз.

При нас нали нещата бяха други,
разбирахме се, имахме мечти.

Дали към мене чувствата загуби?
Не искаш да си спомняш... не и ти.

Ще тръгваш значи, вече си решила
и миналото няма да те спре.
Съдбата явно просто е сгрешила,
посочила е... моето сърце.

Е, сбогом... няма да те бавя,
ще трябва да намеря смисъл нов.
Тъгата ли? - навярно ще се справя,
наясно съм... отиваш си... Любов.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Marinna (Марина Тодорова)

2010-10-27T16:09:30+03:00

Защо все трябва да се търси някакво подобие на стиховете, нима не чувстваме по един и същи начин всички, а пък иначе сме уникално различни като личности??? Не бива да сравняваме, нито да се сравняваме...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2010-10-16T20:14:06+03:00

Много лично, но и много добре изразено.
goredoly (Миглена Цветкова)

2010-10-16T20:09:07+03:00

Такива са те Любовите- все си отиват- ама хич не може да им се разчита..
Извинявй за хумора, но звучи така приятно оптимистично...
doreto66 (Дора Павлова)

2010-10-16T19:46:00+03:00

навя ми:
"Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!"