7 янв. 2015 г., 07:36

Разговор с Ботев

2.3K 0 34

       Р А З Г О В О Р   С    Б О Т Е В

 

 

                                          Аз се връщам  във моето вчера.

                                          Зная – твоето утре то бе.

                                          Все се молех – дано те намеря

                                          и открия там ясно небе.

                                          Колко трудно до теб се достига –

                                          върхът ти е толкоз висок!

                                          Чух глас, който извика ми: „Стига!

                                          Защо не направиш ти скок?

                                          Ти знаеш  за болките мои –

                                          родили и буйния нрав,

                                          които ми взеха покоя.

                                          Върви ти по пътя си прав!”

                                           - Аз съм тука от теб да потегля,

                                          от твоя завет и борба.

                                          Днес умът ми  прецизно претегля

                                          фаталната твоя съдба...

                                          Пак трупове падат – ех, съдбина!

                                          Търкалят се млади глави,

                                          а кадърните скитат в чужбина...

                                          Зъл вятър над тях се изви!

                                          Аз погледнах към Ботев с надежда –

                                          сигурно всичко той знае?

                                          Чух безгласно как той ми нарежда:

                                          „Не чакай, а смело дерзай!

                                          Да се срещнем желаеше много,

                                          но аз не раздавам  мечти.

                                          Истина казвам – ей Богу,

                                          На народа се ти посвети!”

                                          Безсмъртният Ботев подскочи!

                                          В миг знаме над нас заплющя.

                                          Замълча, но напред той посочи –

                                          аз надживях и смъртта!

                                          Наведох главата си с почит!

                                          За моята дързост, прости!

                                          Две строги очи пътя сочат.

                                          Коя ли до Ботев си ти?

                                         

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога е полезно да си казваме кривиците правичката. Големите също са били млади и неопитни. Очевидно Б. Балчев преди трийсетина години не е бил на сегашното си ниво. Дори и Ботев има един друг образ, различен от този който Eva55 (Евелина Стоянова) представя тук. Захари Стоянов не пропуска епизодите от живота му, когато живее на покрив на училище, в изоставена воденица и е мършав, мръсен, окъсан, сприхав; краде лъжици и вилици от една закусвалня и ги заменя срущу супа в друга. Та не винаги е имал прекрасна външност. И аз като Мисана не виждам светотатство в това да се споделят мнения и мисли с (и за) Ботев. Много крайни мнения се срещат в коментарите. Според мен, реалната оценка за творбата е някъде по средата между двете крайности.
  • Поздравления, МАЙСТОРЕ!
    Един да каже нещо стойностно, без да се кланя на ИМЕНА...
  • Хайде сега горе плюещите да напишат нещо за Ботев и тогава да кръстосаме шпаги! Като ви чета писанията се чудя, вий критици ли сте или сал поети!Всичко се базира на гледна точка, а моята е, че това произведение е на висота!И на всичката тая помия ще добавя мое виждане за действителността, която следва идеалите на Ботев и Светията Левски!
    Ботев, Ботев,
    като герой
    ти умря на Вола,
    а народът ти умира
    като мижитурка
    без да е вързан за кола!
    Кажи ми, Ботев,
    тез, които
    не ти донесоха вода,
    трябваше ли им Ботев,
    демокракрация и свобода?!?
  • Интересна е съпоставакта с Баладично писмо на Б. Балчев. Аз, освен тематиката и начина на повествование, виждам и друго сходство – неравностите в ритъма. И в двете творби има произволно редуване на трисрични стихотворни спъпки, тристъпен амфибрахий и тристъпен анапест, като при Б. Балчев в пета и седма строфа се срещат и стихове с по четири стъпки, а Стойна Димова има пък и два стиха в дактил. Това са белези на творческа незрялост. Като не сме съвършени, значи че не трябва да пишем за кумирите си ли? А кой е достоен да го направи? Никой ли?! Тогава няма да имаме герои, възпети в стихове.
    Тук, в коментарите видях упреци, че авторката измества темата. Може би, само исторически и биографични справки трябва да има в творбата. По времето на Ботев България е била лишена от държавност и той се жертвал, за да я възстови. Сега има държава България, но в близко бъдеще може и да се превърне само в географско понятие, поради отрицателният прираст, циганизацията на раждаемостта, обезлюдаването, бедността, емигринето на младите българи и наплива от имигранти. Ами, това е видяла, това е написала. Такива са белезите на съвремието ни, за съжаление. Щях да пропусна – уличното правъсъдие – още един характерен белег.
    „Повзри се в живота, и ето и Ботев, и ето цяла поема.” пише Вапцаров.
    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=172&Level=1
    Това и е направила Стойна Димова. „Човек вижда толкова, колкото знае” и пише тъй както умее.
  • Такива колоси заслужават да се говори и пише за тях. Поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...