Разговор с Ботев
Р А З Г О В О Р С Б О Т Е В
Аз се връщам във моето вчера.
Зная – твоето утре то бе.
Все се молех – дано те намеря
и открия там ясно небе.
Колко трудно до теб се достига –
върхът ти е толкоз висок!
Чух глас, който извика ми: „Стига!
Защо не направиш ти скок?
Ти знаеш за болките мои –
родили и буйния нрав,
които ми взеха покоя.
Върви ти по пътя си прав!”
- Аз съм тука от теб да потегля,
от твоя завет и борба.
Днес умът ми прецизно претегля
фаталната твоя съдба...
Пак трупове падат – ех, съдбина!
Търкалят се млади глави,
а кадърните скитат в чужбина...
Зъл вятър над тях се изви!
Аз погледнах към Ботев с надежда –
сигурно всичко той знае?
Чух безгласно как той ми нарежда:
„Не чакай, а смело дерзай!
Да се срещнем желаеше много,
но аз не раздавам мечти.
Истина казвам – ей Богу,
На народа се ти посвети!”
Безсмъртният Ботев подскочи!
В миг знаме над нас заплющя.
Замълча, но напред той посочи –
аз надживях и смъртта!
Наведох главата си с почит!
За моята дързост, прости!
Две строги очи пътя сочат.
Коя ли до Ботев си ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени