7.01.2015 г., 7:36

Разговор с Ботев

2.3K 0 34

       Р А З Г О В О Р   С    Б О Т Е В

 

 

                                          Аз се връщам  във моето вчера.

                                          Зная – твоето утре то бе.

                                          Все се молех – дано те намеря

                                          и открия там ясно небе.

                                          Колко трудно до теб се достига –

                                          върхът ти е толкоз висок!

                                          Чух глас, който извика ми: „Стига!

                                          Защо не направиш ти скок?

                                          Ти знаеш  за болките мои –

                                          родили и буйния нрав,

                                          които ми взеха покоя.

                                          Върви ти по пътя си прав!”

                                           - Аз съм тука от теб да потегля,

                                          от твоя завет и борба.

                                          Днес умът ми  прецизно претегля

                                          фаталната твоя съдба...

                                          Пак трупове падат – ех, съдбина!

                                          Търкалят се млади глави,

                                          а кадърните скитат в чужбина...

                                          Зъл вятър над тях се изви!

                                          Аз погледнах към Ботев с надежда –

                                          сигурно всичко той знае?

                                          Чух безгласно как той ми нарежда:

                                          „Не чакай, а смело дерзай!

                                          Да се срещнем желаеше много,

                                          но аз не раздавам  мечти.

                                          Истина казвам – ей Богу,

                                          На народа се ти посвети!”

                                          Безсмъртният Ботев подскочи!

                                          В миг знаме над нас заплющя.

                                          Замълча, но напред той посочи –

                                          аз надживях и смъртта!

                                          Наведох главата си с почит!

                                          За моята дързост, прости!

                                          Две строги очи пътя сочат.

                                          Коя ли до Ботев си ти?

                                         

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога е полезно да си казваме кривиците правичката. Големите също са били млади и неопитни. Очевидно Б. Балчев преди трийсетина години не е бил на сегашното си ниво. Дори и Ботев има един друг образ, различен от този който Eva55 (Евелина Стоянова) представя тук. Захари Стоянов не пропуска епизодите от живота му, когато живее на покрив на училище, в изоставена воденица и е мършав, мръсен, окъсан, сприхав; краде лъжици и вилици от една закусвалня и ги заменя срущу супа в друга. Та не винаги е имал прекрасна външност. И аз като Мисана не виждам светотатство в това да се споделят мнения и мисли с (и за) Ботев. Много крайни мнения се срещат в коментарите. Според мен, реалната оценка за творбата е някъде по средата между двете крайности.
  • Поздравления, МАЙСТОРЕ!
    Един да каже нещо стойностно, без да се кланя на ИМЕНА...
  • Хайде сега горе плюещите да напишат нещо за Ботев и тогава да кръстосаме шпаги! Като ви чета писанията се чудя, вий критици ли сте или сал поети!Всичко се базира на гледна точка, а моята е, че това произведение е на висота!И на всичката тая помия ще добавя мое виждане за действителността, която следва идеалите на Ботев и Светията Левски!
    Ботев, Ботев,
    като герой
    ти умря на Вола,
    а народът ти умира
    като мижитурка
    без да е вързан за кола!
    Кажи ми, Ботев,
    тез, които
    не ти донесоха вода,
    трябваше ли им Ботев,
    демокракрация и свобода?!?
  • Интересна е съпоставакта с Баладично писмо на Б. Балчев. Аз, освен тематиката и начина на повествование, виждам и друго сходство – неравностите в ритъма. И в двете творби има произволно редуване на трисрични стихотворни спъпки, тристъпен амфибрахий и тристъпен анапест, като при Б. Балчев в пета и седма строфа се срещат и стихове с по четири стъпки, а Стойна Димова има пък и два стиха в дактил. Това са белези на творческа незрялост. Като не сме съвършени, значи че не трябва да пишем за кумирите си ли? А кой е достоен да го направи? Никой ли?! Тогава няма да имаме герои, възпети в стихове.
    Тук, в коментарите видях упреци, че авторката измества темата. Може би, само исторически и биографични справки трябва да има в творбата. По времето на Ботев България е била лишена от държавност и той се жертвал, за да я възстови. Сега има държава България, но в близко бъдеще може и да се превърне само в географско понятие, поради отрицателният прираст, циганизацията на раждаемостта, обезлюдаването, бедността, емигринето на младите българи и наплива от имигранти. Ами, това е видяла, това е написала. Такива са белезите на съвремието ни, за съжаление. Щях да пропусна – уличното правъсъдие – още един характерен белег.
    „Повзри се в живота, и ето и Ботев, и ето цяла поема.” пише Вапцаров.
    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=172&Level=1
    Това и е направила Стойна Димова. „Човек вижда толкова, колкото знае” и пише тъй както умее.
  • Такива колоси заслужават да се говори и пише за тях. Поздравления!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...