Р А З Г О В О Р С Б О Т Е В
Аз се връщам във моето вчера.
Зная – твоето утре то бе.
Все се молех – дано те намеря
и открия там ясно небе.
Колко трудно до теб се достига –
върхът ти е толкоз висок!
Чух глас, който извика ми: „Стига!
Защо не направиш ти скок?
Ти знаеш за болките мои –
родили и буйния нрав,
които ми взеха покоя.
Върви ти по пътя си прав!”
- Аз съм тука от теб да потегля,
от твоя завет и борба.
Днес умът ми прецизно претегля
фаталната твоя съдба...
Пак трупове падат – ех, съдбина!
Търкалят се млади глави,
а кадърните скитат в чужбина...
Зъл вятър над тях се изви!
Аз погледнах към Ботев с надежда –
сигурно всичко той знае?
Чух безгласно как той ми нарежда:
„Не чакай, а смело дерзай!
Да се срещнем желаеше много,
но аз не раздавам мечти.
Истина казвам – ей Богу,
На народа се ти посвети!”
Безсмъртният Ботев подскочи!
В миг знаме над нас заплющя.
Замълча, но напред той посочи –
аз надживях и смъртта!
Наведох главата си с почит!
За моята дързост, прости!
Две строги очи пътя сочат.
Коя ли до Ботев си ти?
© Стойна Димова All rights reserved.