- На кой кръстопът с теб се разминахме,
самотни поели по свойте пътеки?
До чужди огнища, до огън изстивахме...
Любов, ти не идваш навреме при всеки...
Защо си ни днес, окъсняла и тъжна?
Какво ли на нас в есента ще дадеш?
Кажи ми, Любов, не беше ли длъжна
истинска в нашата младост да спреш?
- Аз съм Бог и Живот и съм вече при вас
още с първото ваше дихание.
Ако вие не чувате Божия глас,
не търсете от мен разкаяние.
Няма късна любов. Аз съм вашият път.
Все е време, докато сте живи.
И единствено важен за вас е мигът -
в него двама бъдете щастливи!
25. 06. 2007 г.
Русе
© Румен Ченков Все права защищены