Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
18 янв. 2018 г., 19:40

Разговор с моята спътница 

  Поэзия
390 5 12

Защо, не питай, в бъдното летя
и в нощите сърцето ми будува.
Съдба ми е навярно - да блестя
за оня, който пътя си пътува.

 

С една мечта и вяра за компас
би стигнал всеки много надалече.
И срещнем ли се някак - ти и аз,
приключило е сбъдването вече.

 

Вдигни ръка към мръкналия свод.
Светец си наречи. И ще ме има.
А в Чудото, наречено Живот,
с Невидимия вече ще сме трима.

 

И смисълът все още ще трепти
до слънчевия шепот на зората.
Лети след мене, спътнице! Лети!
Тъй както в пламък стрелва се искрата...

 

Духът е птица с огнени крила.
Небето - зов, космическа омая...
Една Любов навярно би могла
в звезди да ни превърне най-накрая.

 

Защо, не питай, в бъдното летя!
Роден отгоре - горен ще пребъда!
Съдба ми е навярно - да блестя,
дори в лъчите да горчи присъда...

 

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

© Ясен Ведрин Все права защищены

С този стих прегръщам летящите хора, за които съм сигурен, че ще свият крилата си и тук! :)

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??