Разговор с моята спътница
Защо, не питай, в бъдното летя
и в нощите сърцето ми будува.
Съдба ми е навярно - да блестя
за оня, който пътя си пътува.
С една мечта и вяра за компас
би стигнал всеки много надалече.
И срещнем ли се някак - ти и аз,
приключило е сбъдването вече.
Вдигни ръка към мръкналия свод.
Светец си наречи. И ще ме има.
А в Чудото, наречено Живот,
с Невидимия вече ще сме трима.
И смисълът все още ще трепти
до слънчевия шепот на зората.
Лети след мене, спътнице! Лети!
Тъй както в пламък стрелва се искрата...
Духът е птица с огнени крила.
Небето - зов, космическа омая...
Една Любов навярно би могла
в звезди да ни превърне най-накрая.
Защо, не питай, в бъдното летя!
Роден отгоре - горен ще пребъда!
Съдба ми е навярно - да блестя,
дори в лъчите да горчи присъда...
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
