Разговор с онзи сън
Здравей - казах му -
ти си този, дето ме посети
преди няколко нощи, нали?
Галех те - отговори ми той. -
Кожата ти бе суха.
А очите - подпухнали!
Но къде беше толкова време, къде?
- простенах.
И се събудих.
Тази нощ ти отново дойде.
Да ти напомня да сложиш
цветя върху плочата!
Онази пред къщата!
Защо вече спря да го правиш?
Бях те забравила,
докато опиянена повтарях на друг:
"Обичам те",
а той изкрещя в лицето ми:
"Ти какво си представяш,
Как ти хрумна изобщо!
Има толкова други, на които държа!
И които действително ме познават!"
Схващаш ли?
Знаеш защо съм дошъл, нали?
Защото аз не съм те забравил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
