10 ago 2012, 18:09

Разговор с онзи сън

  Poesía » Otra
652 0 5

Здравей - казах му -
ти си този, дето ме посети
преди няколко нощи, нали?

            Галех те - отговори ми той. -
            Кожата ти бе суха.
            А очите - подпухнали!
Но къде беше толкова време, къде?

- простенах.
И се събудих.

Тази нощ ти отново дойде.
            Да ти напомня да сложиш
            цветя върху плочата!
            Онази пред къщата!
            Защо вече спря да го правиш?


Бях те забравила,
докато опиянена повтарях на друг:
"Обичам те",
а той изкрещя в лицето ми:
"Ти какво си представяш,
Как ти хрумна изобщо!
Има толкова други, на които държа!
И които действително ме познават!"
Схващаш ли?

            Знаеш защо съм дошъл, нали?
            Защото аз не съм те забравил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...