РАЗГОВОР С ПОЧИНАЛИЯ СЪПРУГ

За нежна и сърдечна обич аз съм жадна

и за най-простичка човешка топлота.

Додея ми борба с живота бзпощадна

и тази страшна, смазваща ме самота.

Годините - колко, те много отминаха,

а на мене ми се струва, че вчера бе.

Като ято черни птици веч отлетяха

далече, високо в зимното небе.

А ти така вървиш, все вървиш безпир до мен,

дори за миг един не си се отделил.

Отдавна беше този тежък и страшен ден,

но ти за мене вечно си оставаш мил.

Във всеки срещнат мой познат все тебе търся,

а после със огорчение разбрала,

че споменът за теб не мога да отърся-

няма вече връщане от таз раздяла.

Че всеки сам за себе си неповторим е,

със добро и със лошо той е единствен,

а аз живея все и все със твойто име

и жив ме следва образът ти съкровен.

Силна, гореща обич двамата ни свързва,

но ти на път защо остави ме сама?

Тя мене към тебе тъй здраво ме обвързва-

не те виня, нямаш никаква вина.

Но разбери, тъй трудно вече се живее,

когато птицата е без другар, крило.

Понякога човек поисква да се смее,

не да мисли само, к'вото е било.

Което нивга вече няма да се върне,

отминало е в историята далеч.

А тъй желая някой свой да ме прегърне

и огън да разпали със любовна реч.

Животът учи - не можем да бъдем с тебе.

Толкоз различна веч е нашата съдба -

Искам другар да си намеря, като мене,

или при теб да дойда във вечността.

За нежна и сърдечна обич аз съм жадна

и за най-простичка човешка топлота.

Прости на мене грешната, сама, безрадна.

Остави ме жив близък да си избера.